Русенското село Иваново е известно най-вече със скалните образувания, намиращи се близо до населеното място. Селото няма нищо общо със софийското такова, което носи същото име. За скалите се знае, че привличат много туристи от страната и дори са част от световното наследство на ЮНЕСКО. Въпросната организация вече от много години е водеща в областта на културата и опазването на забележителности от различен характер. Манастирът Свети Архангел Михаил е един от най-известните от многото скални форми, като в местността Писмата има много на брой църкви и параклиси. Всички те заедно образуват въпросния манастир, а монахът Йоаким се счита за основоположник на манастира. Царският двор в тогавашната столица Търново поддържа здрави връзки с манастира, а Йоаким по-късно бива избран и за глава на българската църква. Второто Българско царство се оказва изключително успешно от гледна точка на извоюваните победи срещу различни врагове, а едни от най-известните царе и дарители на манастира са Иван Александър и Йоан Асен 2-ри.
Свети Архангел Михаил близо до Иваново се нарича още Затрупаната църква и тя е една от началните точки на като цяло сложното устройство на скалните комплекси. Всъщност комплексите от скални помещения се явяват едни от най-богато украсените сгради и по-конкретно – във вътрешната си част на стенописите. Света Богородица е една от църквите, които могат да се похвалят с богато украсени стени, но веднага след нея се нарежда още една подобна постройка. Тя пък носи името Съборената църква, като някои от имената на скалните комплекси са също толкова интересни и странни. Стенен живопис е запазен в много добро състояние и датира от годините на 13-ти век или следващото столетие. Стенописът се намира някъде в манастирските храмове, а за негови създатели се считат майстори от така наречената столична школа. Нагледно стенописът показва развитието на живописта у нас през посоченото време, като именно за своя период представлява един от шедьоврите на родното изкуство. Стиловете в България и днес са широко известни по света, но в църквата Света Богородица може би е достигнат апогея и е показано най-доброто от майсторите. Това е още една причина комплексът да представлява интерес за туристите.
Стенописите от Света Богородица от 14-ти век имат световна известност, а това определено прави село Иваново по-популярно не само в България. По стените на помещенията в манастирите все още могат да се видят добре запазени графити. Има и първенец в това отношение, като той представлява надпис на майстора Иво Граматик. Исихазмът също се прокрадва през стените на манастира в годините на четиринадесетото столетие. Ето още нещо, с което ивановските скали стават популярни. Исихазмът се задържа няъде до ранните години на османското робство в страната, но последва период на постепенно и трайно западане. Че са популярен обект за туристи, това е отдавна доказано. Но има още един факт, който категорично показва тяхното национално значение. Става дума за това, че скалите са един от общо деветте родни обекта, включени към ЮНЕСКО. Така селото, макар и нетолкова голямо по площ и население, добива известност и в световен мащаб.
